ДЕМОРАЛИЗИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОРАЛИЗЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от деморализирам като прил. 1. Неморален, покварен. Доверието на една органицзация може да падне върху един демагог, върху една деморализирана личност. Г. Георгиев, Избр. пр, 287-288. — Остави, ами за срамота и беят очисти [избяга] на кон, и другите — подир него. Помислиха, че бунт има! — Ето какъв деморализиран народ имаме за господар — казва Огнянов. — Хваща ме срам, като си помисля, че служим за подпорка на тая изгнила държава. Ив. Вазов, СбНУ II, 49-50.

2. Който е с отслабнал дух и воля, който е загубил способността си да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина. Гладни, с разранени крака, измъчвани от непосилния студ, деморализираните Наполеонови войски отстъпвали сред гробното мълчание на заснежените равнини. Ист. Х кл, 39.

— Сп. Читалище, кн. 24, 1871.