ДЕМОРАЛИЗУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Деморализирам. Не бяхме били три дена път — и какъв път? — за да дойдем тука и веднага да бягаме, деморализувани от един дъжд и една градушка. Ив. Вазов, Съч. ХV, 142. деморализувам се страд.
— От рус. деморализовать.