ДЕНГУБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНГУ̀БЕЦ, мн. ‑бци, м. Остар. Човек, който си губи времето, който нищо не върши или върши безполезни неща. Тълпата заприщи улицата, из която вървеше .. Имаше там: търговци, занаятчии, денгубци, изпъдени чиновници. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 62-63. Защо се измъчваш да решаваш безполезни въпроси? Какво тряба да бъде жената ли? Минке, има денгубци, които с учен и важен вид решават и няма да решат нищо пътно. П. Яворов, Съч. III, 285. Един денгубец искал да улови сянката си. Д. Манчов, БЕ, 124.