ДЕНГУБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНГУ̀БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Губене на време, стоене без работа; денгуба, денгубене. Да им са награди и труда, и денгубието. СбНУ ХV, 10. Ала можеха ли тия хора от некултурна закваска, погълнати от мисли за печалба, да се насладят от живота по един по-префинен начин?... Техните чеда само можеха да изпитат сладкостта от охолното денгубие. Г. Бакалов, Избр. пр, 325-326.