ДЕНГУБЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕНГУ̀БЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Губя си времето, стоя без работа или върша безполезна, безплодна работа. Току залети с кооперативния камион за тухли, за дъски, за вар, пясък. Майсторите не трябва да денгубят. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Како некои коледари шетат от кукя в кукя, за времето да си го денгубят. Нар. прик., СбНУ ХIV, 152.

ДЕНГУ̀БЯ СЕ несв., непрех. Размайвам се, губя си времето. Той имаше широко и безгрижно сърце, беше голям нехайник, денгубеше се по лов. Елин Пелин, Съч. III, 16.