ДЕНКЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Работник, обикн. в тютюневите складове в миналото, който се занимава с балиране на тютюна, с връзването му в денкове. Трябваше да се свалят низите,.., трябваше да се прибира пасталираният тютюн и да се напътват денкчиите. Г. Караславов, ОХ III, 257.