ДЕННИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕННЍЦА ж. Диал. и поет. Зорница. Тъкмо върху Обрадовата къща, върху чистото, измито като че ли с босилкова вода небе грееше денницата, едра и светла като малко слънце. Ст. Загорчинов, ДП, 77-78. Но защо се разгоря в мен като денница след черна нощ желание да те видя и говоря с тебе? Ем. Станев, А, 219. Изтекла е денна денница, / не било денна денница, / най било мечка стръвница. Нар. пес., СбГЯ, 56. Момиченце, кокиченце, / кой ти даде тази риза: / на гърди ѝ — ясно слънце, / на плещи ѝ — ясен месец, / по поли I и — сѐ звездици, / по ръкави — сѐ денници? Нар. пес., СбАИ, 74.