ДЕНОНО̀ЩИЕ

ДЕНОНО̀ЩИЕ, мн. ‑ия, ср. Период от време, обхващащ деня и нощта заедно, равен на 24 часа, през който Земята прави пълно завъртане около своята ос. Огнянов прекара пет денонощия в укрепленията. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. Апостолът не е могъл да се види с поп Кръстьо. Той не е могъл да отиде в дома му, добре охраняван през всяко време на денонощието. Ив. Унджиев, ВЛ, 322. А работният ден на бившата учителка растеше прогресивно и стигна до осемнадесет часа на денонощие. Н. Каралиева, Н, 30. Причината за смяната на деня с нощта е въртенето на Земята около нейната ос. Едно пълно завъртане около оста си земното кълбо прави за 24 часа, т. е. за едно денонощие. Геогр. V кл, 10-11. Едно денонощие има 24 часа.

◊ Звездно денонощие. Астрон. Времето, за което Земята прави пълно завъртане около своята ос по отношенние на звездите. Истинско слънчево денонощие. Астрон. Времето между две последователни кулминации на Слънцето за дадено място. Средно слънчево деноощие. Астрон. Времето, равно на средната продължителност на истинските слънчеви денонощия за една година.

— Друга (остар.) форма: денено̀щие.

Списък на думите по буква