ДЕНОТАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕНОТА̀Т м. Езикозн. 1. Предмет, обект (в широк смисъл — свойство, действие и др.) от извънезиковата действителност, означен от даден езиков знак (дума). Денотатът може да е реалносъществуващ, материален обект (предмет, живо същество) или мислим, идеален (чувство, отношение и др.).
2. Клас от еднородни обекти от извънезиковата действителност, означени от даден езиков знак (дума) като принадлежащ на езико‑
вата система. Денотат на съществителното име ’роза’ са всички растения от този вид.
— От лат. denotatum ’обозначаемо’.