ДЕНЧЍК, мн. ‑ци, м. Остар. Денщик. Нося тези вещи от каруцата, даде ми ги денчикът, па не мога да намеря вратата, г-н подпоручик. Т. Влайков, БСК, III, 272. — Момчето ми, бабо, солдатино, нали е при капитанино? — Ха, денчикът ли? Ив. Вазов, Съч. VII, 107.