ДЕНЯ̀

ДЕНЯ̀ нареч. Остар. и диал. През деня, денем; дене. Противоп. нощя. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, са съдраха, и мен ма е срам да изляза деня по улиците. Хр. Ботев, Съч. 1929, 384. — Ами Глуханека? — Той сега доде. Трябва да е спал, нали пази нощя. Знам го аз как пази тоз дембелин, и деня спи, и нощя спи. Й. Йовков, ЧКГ, 66. Що ми са триста прозорци, / когато мога всякога / да гледам деня слънцето / и вечер ясен месечка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Слънце деня я целува, / ветрец я нощя милува. Мис., 1896, кн. 1, 10.

◊ Деня и нощя; деня-нощя. Остар. и диал. Непрекъснато, постоянно; денем и нощем. Най-напред войските, които бяха заминали към Кюстенджа и Тулча, започнаха да се връщат набързо — точеха се деня и нощя, в дъжд, в кал, в студ, гладни, изнемощели. Й. Йовков, ЖС, 126. Господарската трапеза беше сложена,.., под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. Около стените деня-нощя ходи стражата. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 159. Изгубата на децата ѝ произведе такава скръб, щото много пъти са бояла да не загуби свястта си, не преставала да ги вика деня-нощя. Й. Ненов, ЧГ (превод), 38.

ДЀНЯ

ДЀНЯ СЕ, ‑иш се, мин.св. ‑их се, несв., непрех. Диал. Обикн. в съчет. Ден се дени. Нар.-поет. Настава ден, разсъмва; разденва се. Петлите пеят, ден ми се денит, / пущай ме, бяла Митро, да станем. Нар. пес., СбНУ ХI, 53.

Списък на думите по буква