ДЕПЕША —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕПЀША ж. Остар. Книж. Телеграма. В ъгъла на тази стая ‑.., стоеше прост писмен стол от невапсани дъски, претрупан от купове книжа, депеши и руски вестници. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 48. — В такъв случай, докато чакам решението на вашето правителство, ще съобщя с шифрована депеша поставените от вас в разговора ни въпроси. Ст. Дичев, ЗС I, 284. След малко в телеграфопощенската станция той [Златаров] зареди гъсти редове на дълга депеша. А. Страшимиров, Съч. I, 351.

— От фр. dépêche през рус. депеша или рум. depeşã.