ДЕПОРТЍРАНЕ

ДЕПОРТЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от депортирам и от депортирам се; депортация. Под негово ръководство бяха унищожени документите и картотеката на еврейската община, за да се попречи на депортирането на белгийските евреи от хитлеристите. РД, 1950, бр. 172, 4. Префектът на департамент Сена, където неотдавна бяха извършени масови арести и депортирания в концлагери в Алжир на стотици алжирски работници, е издал заповед в целия департамент да бъде наложен полицейски час само за алжирци. ВН, 1961, бр. 3143, 3.

Списък на думите по буква