ДЕПУТАТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕПУТАТЍН, мн. депута̀ти, м. Остар., сега простонар. 1. Депутат (в 1 знач.). Напразно аз ги уверявах, че не съм бил нито член на "Добродетелната дружина", нито болградски депутатин в ромънската камера. Хр. Ботев, Съч. 1929, 87. — Дошъл един.. депутатин ли го рече, какъв. Щял да сказва слово в Желязовия салон. Й. Йовков, ЖС, 42-43.

2. Лице, изпратено някъде с някаква мисия или за представителство; пратеник, делегат, депутат. Както му е редът, изпратихме най-напред двама души депутати, да известят, че българският войвода от Панагюрище желае да влезе в селото им и иска тяхното съгласише за това. З. Стоянов, ЗБВ II, 122. Уплашените гърци запросили мир и проводили депутати с многоценни дарове в царский лагер. П. Р. Славейков, СК, 82.