ДЕРА̀

ДЕРА̀, ‑ѐш, мин. св. драх, прич. мин. св. деят. драл, прич. мин. страд. дран, несв., прех. 1. Отделям, свличам кожата, обикн. на заклано животно. Едни почвали огън да палят, други овена да дерат, а трети гозби да варят. О. Василев, СбХ, 142. Той извади пътьом нож от ботуша си и веднага почна да дере зайците. Й. Радичков, НД, 30. Негърчето свикна да дере птиците така бързо, че рядко прокъсваше кожата им. Гр. Угаров, ПСЗ, 341. Когато дерем животни, умрели от болест,.., трябва да ся вардим добре, за да не ся нарани кожата ни. НКАФ (превод), 100-101. Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава. Погов.

2. Разг. С рязко, силно дърпане правя на части (платно, хартия и под.); късам, разкъсвам. Тя плачеше, дереше дрехите си, дърпаше косите си и викаше като луда. В. Друмев, НФ, 11. Разтичаха се жандарми да дерат поканите, но тая мярка беше безполезна и смешна: в града и годинаците знаеха вече, че става митинг. Ив. Вазов, Съч. VII, 100. "Мене ми са е додяло / .. / тебе болен да гледам, / .. / тънки дари да дера, / .. / люти рани да връзвам." Нар. пес., СбГЯ, 124.

3. Разг. При носене, употреба повреждам, правя дупки на обуща, дрехи и под.; късам. Като си теглих сметката, излезе, че нахалост съм си драл цървулите по балкана и по чуждите градища. Н. Тихолов, ДКД, 16. Пази да не дереш и да не валяш дрехите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 33. Нека си Руска играе, / нека си дере чехлите, / пък други ще ѝ купиме. Нар. пес., СбВСт, 497.

4. Драскам, дращя. Жената се нахвърли върху него и почна да го дере по лицето, по ръцете. Г. Караиванов, ЮМ, 20. С протегнати напред ръце, за да запази лицето и очите си, той се блъскаше от дънер в дънер, клонките го шибаха, трънаците го деряха. Д. Ангелов, ЖС, 269. Снегът под предните им крака вече бе напълно изровен, подкованите копита деряха настилката на шосето и оттам припламваха снопове искри. Ст. Марков, ДБ, 35.

5. Прен. Разг. Нанасям силен, жесток побой на някого; бъхтя. На другия ден арестуваха десетина души,.. Три дена ги драха в участъка, ама моите момчета дума не продумаха. О. Бояджиев, П, 77.

6. Прен. Разг. Сторого мъмря, хокам някого, карам се на някого. Той намръщено изви глава и въздъхна: — Бях в окръжния комитет. Драха ме за доносите на Ралчо и Костадин. Ст. Даскалов, СЛ, 172. Ние го съдихме не заради баща му, а за нечестно поведение. Аз лично го драх здравата. Ем. Манов, БГ, 164.

7. Прен. Разг. Жестоко, безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Пеньо фелдшерът си отвори аптека, та пак ни дере, ама не като напред. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186. Лудият гръцки владика. / Като гидия ходеше,.., / селата обикаляше, / сякак народа дереше / и грешни пари береше. П. Р. Славейков, БП I, III. дера се. I. Страд. от дера. След туй един особен шум се зачу откъм другия край на селото,..: дрезгав, равен шум, като че се дереше плат. Й. Йовков, ПГ, 222. Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тези левчета. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. От въшка кожа не се дере. Погов. II. Възвр. от дера в 4 знач. Малките деца понякога се дерат с нокти по лицето. III. Взаим. от дера в 4 и 5 знач. Екъл и Шмид се вкопчили един в друг. Те ръмжели като бесни псета, хапели се, дерели се, късали със зъби и нокти кожа и косми. Г. Караславов, Избр. съч. III, 178. С него бяхме врагове и веднъж страшно се драхме, а после станахме приятели.

ДЕРА̀ СЕ несв., непрех. 1. Разг. За платно, хартия и под. — ставам на късове, на части, обикн. при рязко, силно дърпане. Платното трябва да е много здраво, не бива да се дере лесно. Обр. Дерат се ризите на пла‑

нините — .. / Хей пролет иде в наший роден край! К. Христов, Кр, 40.

2. Разг. Одрасквам се, късам си дрехите, обикн. като се закачвам за клони, тръни и под. Ходѝ цял ден из драките, дери са жив и за толкова теглила каква заплата? Ил. Блъсков, ЗК, 141.

3. Диал. Бия се. Аз да се дера за тая нива, пък ти да ми я вземеш. Ст. Чилингиров, РР, 1935, кн. 1, 35-36.

◊ Дера гърло; дера си гърлото. Разг. Викам, крещя много силно; дера се. — Тишина! — дереше гърлото си дежурният по лагер, но не успяваше да надвика дружината. Цв. Ангелов, ЧД, 136. Омръзна ми да си дера гърлото с нея.. глуха е. Ст. Л. Костов, Г, 42. Вардачите напразно деряха гърла, множеството не ги слушаше. К. Петканов, Х, 7. Дера земята за нещо или за някого. Разг. Стремя се, полагам големи усилия да получа, да добия нещо. Ние, начеващите писатели, земята деряхме, за да ни поръчат от някоя редакция разказче или стихотворение. А. Каралийчев, С, 224-225. Такава мелница няма. Няма и маслобойна и в цялата околия хората дерат земята за такова нещо, защото ходят за едно кило олио чак в Джулюница. Ем. Станев, ИК I-II, 196-197. Дера кожата на някого. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Някакъв аптекар — .. — продавал лекарства само срещу злато.. И все скъпи лекарства, донасяли му ги контрабанда от Германия, а той дерял кожите на хората. В. Андреев, ПР, 203. Дера козите (котките, лисици, пръча). Разг. Повръщам. Дера от една овца (агне) по две кожи; дера по две кожи от гърба на някого; дера <по> две кожи от някого. Разг. Безмилостно, жестоко ограбвам, експлоатирам. Мюдюринът и неколцина аги ги [чорбаджиите] крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! Д. Марчевски, ДВ, 82. От едно агне деряха [лихварите] по две кожи, трупаха имот, дигаха високи къщи. А. Каралийчев, С, 96. Какъв преврат им завъртя с една шепа войници-доброволци! Народът, когото гътаха, за да дерат от гърба му по две кожи, плащаше месечно на тези войничета по петстотин лева извън цялата издръжка в казармата. Г. Караславов, ОХ IV, 237. Лихварят, търговецът, бирникът и днес, както и по-рано, дерат от тях [от селяните и занаятчиите] по две кожи. Г. Георгиев, Избр. пр, 83. Богати крадяха / кой колкото може / и от сиромаха / деряха две кожи. Ас. Босев, ДО, 46. Дера ризата си от някого (нещо). Разг. Изразявам недоволството си от някого (нещо), оплаквам се от някого (нещо). Майка му ризата си дере от него. Такъв лош е станал. Дерем си очите. Разг. Караме се, бием се с настървение, ожесточение. Жив ще дера някого. Разг. Ще причиня голямо страдание на някого, безмилостно ще го накажа. — Ах, твойта мамица, да си обираш крушите! Как се казваш ти бе? Живи ще ви дерем, черноблокари. Хайдути. Крастави кучета!... Ем. Станев, ИК III, 192. — Запалихме къщата му!... Ами него, него да пипнем, жив ще го дерем! — скърцаха със зъби жандармеристите. Ст. Даскалов, БМ, 52. С кремък дера някого. Разг. Причинявам голямо страдание на някого; жестоко, безмилостно го наказвам. Такъв [човек] с кремък да го дереш, главата му да смажеш! Й. Йовков, А, 56. Щял да дойде някоя нощ. Да си нагласел жълтиците. Ако не му дадеш половината — щял да те дере с кремък. А. Каралийчев, ПГ, 56. — Много беше любезен — подхвърли и се позасмя Марко. — Лисица... Да му паднем, с кремък ще ни дере — през зъби каза Орце и плюна. Д. Спространов, С, 53.

ДЕРА̀

ДЕРА̀ СЕ, ‑ѐш се, мин. св. драх се, прич. мин. св. деят. драл се, несв., непрех. Разг. 1. Грубо. Викам или рева много силно. — Трепят кметааа! — дереше се някай отдалече. Г. Караславов, ОХ I, 440. — Долу агентите на реакцията! — обади се втора група.. — Вие какво се дерете там, бре! — надигна се на пръсти Йончоолу. В. Нешков, Н, 431. — Какви българи сте вие? Всички се дерат за своите състезатели по трибуните, а вие мълчите като мъртви. Л. Стефанова, ВМД, 122. В израза та се дера, след глаг. викам, крещя, рева и под. За означаване на много висока степен на изразеното с тези глаголи действие. Един здравеняк се изправил насред гъмжилото и крещи, та се дере. Др. Асенов, СВ, 133. Към края на сергиите бяха наредени мекичарите — те всички викаха, та се деряха — чудеха се как да си похвалят стоката. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 239.

2. Кашлям силно като издавам неприятен дрезгав звук, глас. — Да мога да го накарам да остави и тоя тютюн, дето го кара сутрин да се дере и да кашли — още по-добре ще бъде. Й. Йовков, ЖС, 42. Мъжете пушеха край вратниците, деряха се от тютюнджийска кашлица и приказваха. Ив. Венков, ХКН, 53-54. Старецът е настинал и се дере по цяла нощ.

Списък на думите по буква