ДЕРВЕНТДЖЍЯ

ДЕРВЕНТДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. През турското робство — пазач на проход, на дервент. С тия огньове дервентджии и харбалии обаждаха на селата да бягат, че кърджалиите идат. Й. Йовков, СЛ, 119. И тежка, и важна беше службата на дервентджията. Пазачите на прохода не знаеха лято и зима, ден и нощ. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 179. // Обикн. мн. Жители на планински селища, на които било възложено от турските власти да охраняват проходите и пътищата (Л. Андрейчин и др., БТР).

— Тур. derbentçi. Други (диал.) форми: дервенджѝя и дербенджѝя.

Списък на думите по буква