ДЕРЗАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРЗА̀Я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, несв., непрех. 1. Книж. Обикн. в пов. Проявявам смел стремеж и действам решително и упорито за постигане на някаква висока, възвишена цел. — И аз не бих могъл да кажа по-добре от тебе тово слово! Дерзай, сине! Такива хора трябват сега. Зл. Чолакова, БК, 122. — Е, млади момко, дерзай! скоро ще вземем властта. В. Нешков, Н, 364.

2. Остар. Книж. Със следв. изр. със съюз да. Смея, осмелявам се, дръзвам. Той сее престъпни и лъжливи слухове за тебе — дерзае да та клевети и да та обвинява в убийство. Хр. Ботев, КК (превод), 6. — Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя?... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 82.

— От рус. дерзать.