ДЕРЗНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀРЗНА, ‑еш, мин. св. дѐрзнах, св., непрех. Със следв. изр. със съюз да. Остар. Книж. Дръзна. И едни го мислеха за добър, а други за лъжец, но никой не дерзна да говори против него. Н. Михайловски, ССИ (превод), 138. Никога клетникът не дерзна да каже или да изяви нещо на вожделената мома. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 18.

— От рус. дерзнуть.