ДЀРЗОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Дързостен, дързък. На другата нощ, дерзостен,.., той се прекачва през плета в градината, качва се на едно дърво,.. и през комина влазя в одаята на хубавицата. Н. Бончева, ТБ (превод), 16.
— От рус. дерзостный.