ДЕРМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРМА̀Н, мн. няма, м. Диал. 1. Спокойствие, мир. Ке ти се молам, господи златен, да ми я земеш работата, що ми я даде, оти дерман немам от лугето. Нар. прик., СбНУ ХV, 92. От пустите деця дерман немам ни дене, ни ношке! БД I, 79.

2. Сила, мощ. — Бог те убил, църна арапино, / я излази низ ладни меани, / дерман немам от коньо да слазям, / че съм лежал девет годин дена! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 209. Тая стръмнина, докато я изкачиш, ще ти вземе дермана.

— От перс. през тур. derman 'сила, средство, лекарство'.