ДЕРУГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРУ̀ГА ж. Диал. 1. Бразда, следа; дируга. Познавам аз, тази дебела патерица пак ще остави болезнени деруги по задника ми. П. Велков, СДН, 29. Те [пастирчетата] се гушеха в канавките, свили остриганите си на деруги глави. Г. Готев, ПШ, 130. А кога погледнах, гърбът му издран целият на кървави деруги, дето се е провирал из цепките... Н. Тихолов, ДКД, 196.

2. В нива — пропуснато, неразорано място между две съседни бразди (Н. Геров, РБЯ).

3. Място на плат, където е изпусната или скъсана нишка в основата; близна (Н. Геров, РБЯ).

4. Град или пороен дъжд из облак (Т. Панчев, РБЯд).