ДЕСАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСА̀НТ м. Воен. 1. Стоварване, спущане на войски върху неприятелска територия, пренесени по море или по въздух. Хората недоумяваха и се питаха: дали Хитлер не е намислил да извърши десант над британските острови? Д. Ангелов, ЖС, 7. Министър-председателят на Турция.. днес официално съобщи, че.. турските войски са започнали десант в Кипър. РД, 1974, бр. 202, 1. Въздушен десант. Морски десант.

2. Стесн. Войски, които са специално подготвени за прехвърляне или са прехвърлени на неприятелска територия по море или по въздух. Тук,.., групата на Бауер скочи с парашути. Командирът на самолета, убедил се в благополучното приземяване на десанта, свърна назад към линията на фронта. ОФ, 1978, бр. 10362, 2. Бунтовниците са изпратили десант в тила и са открили огън.

— Фр. descente.