ДЕСЕТИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕСЀТИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Числ. редно от десет. Той седеше на прага и дялаше нещо, правеше си нова лъжица, може би десетата вече. Й. Йовков, Разк. I, 229. Павел седеше на стълбата и препрочиташе десети път писмото. Елин Пелин, Съч. III, 57. На десетата нощ пияните се скараха помежду си и извадиха ножове. А. Каралийчев, ПС I, 22. Премина край девет села и отби се / в десетото, Каменна чука. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 51. ● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — десетия ден от месеца. Първият изпит ще се проведе на десети май. △ Ваканцията започва на десети. ● Обикн. м., нечленувано. Към име на владетел или висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Папа Пий Десети. Карл Десети.
2. Като прил. В съчет. с част — който е десет пъти по-малък от цялото. Общата площ на горите е малко по-обширна от територията на България, но тя не съставлява и десета част от територията на Монголия. Л. Мелнишки, ПП, 62. Облачността се определя с цифра, която показва колко десети части от небето са покрити с облаци. Физ. Х кл, 1951, 92. На победителите са паднали големи користи; десетата част от тях била принесена в дар на боговете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 117.
3. Само ср. Като въвежд. дума десето. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след деветото.
4. Като същ. десета ж. Една част от нещо, разделено на десет равни части. Под облачност за дадено място в определен мо‑
мент се разбира броят на десетите от небето, които са покрити с облаци. П. Делирадев, В, 90. При усилена умствена дейност температурата на челото се повишава с няколко десети от градуса. К, 1963, бр. 8, 36. Две цяло и една десета. Три цяло и четири десети. десети мн. Мат. Единиците от първия ред след десетичния знак на десетичните числа.
◊ Десета глуха. Разг. Незначителна, безперспективна служба, пост в служебна или партийна йерархия, които не дават възможност за изява, развитие, напредък. Той отново е завлечен за десетилетия в десета глуха. 24 часа, 1998, бр. 54, 23. Десета дупка на кавала. Разг. Пренебр. Човек, който няма значение; ненужен, излишен човек. Става дума за гражданина Д. Гонесеев — един от онези, за които все не остава място в докладите, репортажите и очерците.. Защото, както ще се убедим, Д. Гонесеев не е десета дупка на кавала, тоест някаква си там безгласна буква. СП. Йончев, ВН, 1966, бр. 4646, 1. На десетото небе, съм (чувствам се, почувствам се). Разг. Много добре, много доволен, щастлив (съм, чувствам се, почувствам се). На петата година моят син се научи да чете и аз бях на десетото небе. Н. Каралиева, Н, 14. През девет села (царства, земи) в десето. Разг. Много далече. Впрочем може би тъй ми се струваше, защото бях далеч от мама и от добрата бабичка, която сега сякаш живееше някъде далеч през девет царства в десето. К. Калчев, ПИЖ, 70. Като знаеше кой е баща му и как той оная година го откъсна и препрати през девет земи в десета, за нея бе съвсем естествено, че го е оженил за богата мома. Г. Караславов, ОХ IV, 40.