ДЕСЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕСЕТЍНА, ‑та, и (съкр., остар.) дестѝна, ‑та, числ. бройно. Около, приблизително десет (на брой). Той свали шапка да се извини на десетината лица, които намери в стаята и които буйното му нахълтване накара да се обърнат. Ив. Вазов, Съч. Х, 21. На тая позиция ние не стояхме повече от десетина минути. Й. Йовков, Разк. II, 140. Имаше в спестовната каса десетина хиляди лева, които пазеше за зестра на дъщерите си. Ем. Станев, ИК I-II, 198. В Свищов ся забавих десетина дена и в Букурещ повече от 40 дена. АНГ, кн. 1, 86. Австрия е населена от десетина разни народности. Г. Драганов, Лет., 1873, 134. Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. Свободен или роб, народа ни живей / на таз земя едвам дестина само века. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 213. ● В съчет. с числ. единадесет, дванадесет, петнадесет, двадесет: десетина-единадесет, десетина-петнадесет и пр. За означаване на прибилизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. — Нане Стоичко обадил на Шутия, че в тяхното землище, къде дренако, вчера изкарал десетина-петнайсе заяка. Елин Пелин, Съч. IV, 226. Сред къщи на една клечка висеше обесен един ямурлук, с десетниа-петнайсет закръпки. Китка V, 1887, кн. 15, 17.
— Друга форма: десятѝна.
ДЕСЕТЍНА2 ж. Остар. 1. Съвкупност от десет единици, група от десет еднородни предмета; десетица, десетка. Българинът е лош разказвач, а е добър песнопеец. При няколко десетини приказници, събрани досега
от устата на народа, ние обладаваме вече много стотини песни. Ив. Вазов, Съч. ХV, 34. Тия заливи понякога се простират няколко десетини версти надлъж. К. Смирнов, З, 31.
2. Десетка (в 6 знач.). Сведенията от разузнаването бяха обсъдени от тесен кръг хора, в който влизаха командирът и комисарят на отряда, командирът на югославската десетина и Стефан. Сл. Трънски, Н, 189.
— Друга форма: десятѝна.