ДЕСЕТКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЕТКА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Истор. Лице, което е събирало данъка десетък; десеткувач. Освен чиновниците, които описвали земята (писари), за всеки вид феодална рента имало специални служби: десеткари, които прибирали десятъка (десеткари за житните храни, за месото,.. и пр.). Ист. Х и ХI кл, 74. Всички тези приятели протягаха ръце и чупеха от коравия залък на селяка.За да се отърве, той трябваше да крие храната, да бяга с нея в горите, да лъже писци и десеткари. Ив. Хаджийски, БДНН I, 128. На манастирския празник.. от околните села и крепости,.. в Келифарево идваха болни и здрави, добри и зли —

купчии,.., примикюри, десеткари и всякакви бирници. Ем. Станев, А, 74.