ДЕСЀТЪК

ДЕСЀТЪК, мн. (рядко) ‑ци, след числ. ‑ка, м. При феодализма, а у нас известно време и след Освобождението — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство. — Най-много ни разсърдиха, когато би барабанът, че забраняват да си прибереме житото от нивите, защото щели да броят кръстците и да събират десетък. А. Каралийчев, НЗ, 206. Вършитбата закъсня и тая година докъм голяма Богородица. Пак поради десетъка — нямаше кой да го откупи и хюкюманът не даваше позволение да се вършее. Д. Талев, ПК, 780. Селяните пищят кански от аги и бейове. Десетъкът съвсем ги съсипва. Д. Марчевски, ДВ, 98.

— Друга форма: деся̀тък.

Списък на думите по буква