ДЕСНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСНИЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Рядко. Десняк (в 1 знач.)(Л. Андрейчин и др., БТР, 1973). Противоп. левичар, левак.

2. Остар. Полит. Лице, което принадлежи към десницата, към консервативните сили в обществото. Противоп. левичар. Всички раз‑

правии в гимназията между левичарите и десничарите заемаха голям дял от времето му в училище.. По-голямата част от пребиваването си в гимназията Момешки прекара в побоища с учениците комунисти. К. Калчев, ЖП, 263.Той е известен десничар, представител на едрата буржоазия. // Привърженик на десен уклон, член на дясна, враждебна групировка в комунистическа партия. Противоп. левичар. На много места десничарите-ликвидатори разтуриха цели организации и партията загуби много членове. ВН, 1961, бр. 3019, 2.