ДЕСПО̀ТИН

ДЕСПО̀ТИН, мн. деспо̀ти м. Остар. Деспот. Ако, наместо един деспотин, който са мисли.. божий представител.., ние са бяхме управлявале от един мъдър монарх,.., Турция,.., ще захване без труд мястото, за което ѝ е дозволено да претендува. НБ, 1876, бр. 3, 10. Той заповядваше като деспотин и неговите повеления са изпълняваха от разпалените еничери. С. Бобчев, СОИ (превод), 139.

Списък на думите по буква