ДЕСПОТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСПОТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Деспотичен (във 2 и 3 знач.). За да централизират властта, те [управниците] създадоха оная сложна административна машина, която характеризира всяка деспотична страна. Г. Георгиев, Избр. пр, 48. Кой предава народните хора, кой открива очите на сляпото правителство и кой поддържа деспотическата империя? — Чорбаджиите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 204. Най-голямата част от законодателите имаха един дух тесен и деспотически, който им ограничи погледите в областите, на които те бяха управители. И. Адженов, ВК (превод), 76. В най-далечното старо время деспотическите властители на Азия и Египет карали поданиците си да правят такива сгради, развалините на които и досега трябува да ни учудват. Лет., 1874, 151.

ДЕСПОТЍЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. деспотически; по деспотичен начин, деспотично. Правителството.. изпратило войска и заптии да преследват немирниците.. Чорбаджиите от своя страна добили мрачно настроение,.., с младежите захванале да са обръщат по-строго и по-деспотически. З. Стоянов, ЗБВ I, 137. Кубо Сома, светский владетел, и Данро Сома, вероизповедний владетел, управляват деспотически тази държава [Япония]. С. Бобчев, ПОС (превод), 219.