ДЕСЯТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЯ̀ТКА ж. Разг. Десетка. Карамфилината десятка изкарваше всякога копанта с два дни по-рано и отиваше на обща работа. Н. Каралиева, Н, 182. Преди шест години сам бе казал на приятелите си от десятката: да се преоблечем като манафи.. и така да се вмъкнем [в крепостта] заедно с другите. Ст. Дичев, ЗС I, 590. Госпожо, това е царица, която има върховна власт над десятки хиляди поданици. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 85. Никой не може да откаже, че в продължението на няколко десятки години той не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние. Хр. Ботев, Съч. 1929, 171. Десятка купа. Пътувам с десятката.

◊ Удрям / ударя <в> (уцелвам / уцеля) десятка. Разг. Постигам голям успех с определена своя постъпка или извършвам най-правилното, най-подходящото в определена ситуация действие. Щастието се търси и с обява, а някои направо удрят десетката. 60‑годишна жена пуснала обява, на която се отзовали 10 000 мераклии. 24 часа, 2001, бр. 90, 32. — Правиш ли нещо в композирането на филмова музика? — Е, с тоя въпрос удари в десятката. Er, 1999, бр. 28, 85. Путин уцели десятката на срещата на Г‑8. Д, 2000, бр. 171, 1.