ДЕТЀ

ДЕТЀ, мн. деца̀, ср. 1. Човек в първите години след раждането си, до юношеска възраст. Около дългата маса насядахме само възрастните — децата щяха да се хранят на терасата. Л. Станев, ПХ, 131. Той с любопитство следеше боричкането на ситите, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Ва‑

зов, Съч. ХХII, 12. Божура ходеше,.., из село, но сега сама и задяната с дете. Й. Йовков, СЛ, 70. Старци са молят богу горещо, / жените плачат, пищят децата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Бавноразвиващи се деца. Безпризорни деца. Дете пеленаче. Дете годиначе. Дребни деца. Невръстни деца. Храна за деца. Плача като дете. За човек, който не е достатъчно зрял, който се отличава с душевна чистота, неопитност, наивност. Лисавета: Срамота е. Приятели от двадесет години, да се скарат за чуждите хора. Павел: Иванчо, дай ръката. Ние сме дърти деца с тебе. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 139. В тихата всекидневна,.. жена му бе привела глава над вечния тишлайфер.. Какво дете е тя, не може да сподели с нея нищо сериозно! Ем. Станев, ИК III-IV, 355.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любима жена. "Скъпа моя Лизо!.. Мило дете, знам, че ти ме мислиш при прекрасните босфорски брегове." Ив. Вазов, Съч. ХII, 72. — Славке, не плачи! Огорчих ли те?... Оскърбих ли те с моята любов?... Дете, прости ми! Елин Пелин, Съч. I, 139. О, хубаво дете, дете безгрешно, / виж, май си веч отива навсегда. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 22.

2. Син или дъщеря; рожба, чедо. — Тате, ела бе... Зарад мен ела! Свидно ми е, татко. Деца сме ти, а ти бягаш от нас. Елин Пелин, Съч. III, 29. — Знам какво ще ми кажеш, знам... Имам имот, нали? Имам земя, като умра ще я оставя на децата си, нали тъй? Й. Йовков, ПГ, 38. Вие едно дете ли сте? Братя, сестри нямате ли? Св. Минков, РТК, 101. Доведено дете. Заварено дете. Извънбрачно дете. Обр. Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата ѝ град. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 100. И ти и ази сме деца / на същата родителка, на мощната природа. Ст. Михайловски, СБ, 84. // Малкото на животно или птица; рожба. Някога тя имаше две деца, две малки лъвчета, но те отдавна се бяха изгубили от очите ѝ. Св. Минков, ПК, 22. Соколчето се сви разтреперано от студ и преживян ужас.. Соколицата-майка търсеше детето си. Елин Пелин, Съч. II, 198.

3. Само мн. По-младото поколение, потомците (обикн. при противопоставаянето му на старото, предишното поколение). Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват един срещу други цели родове, предават се от бащи на деца. Й. Йовков, Ж 1945, 14-15. Искам да извадя бащи и деца едни срещу други. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. Не чакайте всегда сполука, / но в себе вярвайте всегда — / такваз е земната наука! / Напред, бащи! Напред, деца! Ст. Михайловски, NV, 6. Филмът отразява социалната действителност в тази страна и проблема на поколенията, проблема бащи и деца.

4. Прен. Със съгл. опред. и несъгл. опред. с предл. на. Човек, който е представител на определена среда, епоха и др. Овчарите, незлобивите деца на полета, това са хората, които по-често от всички други се спират върху всеки остатък, върху всяка следа от миналото, мечтаят, замислят се върху тях... Й. Йовков, Разк. III, 70. В дълбокото подножие на тия върхове имало село,.. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели. Елин Пелин, Съч. I, 104. Разбирам смъртния копнеж и тайната ви жажда, / летци, моряци, вий, велики донжуани, / които за живота земен чужденци се раждате — / деца на въздуха, простора, океана! Е. Багряна, ЗМ, 99. Деца на своя век.

5. Само мн. Разг. Обикн. в обръщение. За изразяване на покровителствено, нежно, бащинско отношение (обикн. в обръщение на стар човек към по-млади от него хора). Събранието бе някак глухо.. И всред тая ледена тишина, някъде изотзад се прокашля старец.. — Бре, деца — заговори бащински той — това е земя. С нея шега не става. Кр. Григоров, Н, 115-116. — Деца! Ставайте! Каня ви на обед в "Раците"!... ВН, 1960, бр. 2857, 4.

◊ Бабино дете. Диал. Плацента; последък. Галено дете. Разг. Човек, който е ограден с особено внимание, който е обичан, предпочитан пред другите. Галено дете на съдбата. Книж. Човек, който има изключителен успех в живота или голяма природна дарба. Да идеш (отидеш) с деца на баня, да ти изядат сапуна. Разг. Подигр. Употребява се, за да се подчертае, че някой сам си е създал неприятности, като се е заангажирал да извърши някаква съвместна работа с човек, който се е оказал съвсем неподходящ и който, вместо да му помага, му пречи. Дете в майка проплака (заплака, пропищя); дете в майка ще проплаче (ще заплаче, ще пропищи). Разг. Страданията, мъките причинени от зверствата, жестокостите на някого достигнаха (ще достигнат) най-висока степен, станаха (ще станат) нетърпими. — Реките почервеняха от християнска кръв. Дете в майка проплака. Д. Талев, ПК, 549. — В Аджар дошли аскери... Дете в майка ще пропищи. М. Марчевски, П, 10. Страшни ще времена да настанат за нашия народ, дете в майка ще да заплаче. З. Стоянов, ЗБВ I, 292. Дете в майка разплаках (ще разплача). Разг. Страшни жестокости извърших (ще извърша), големи страдания причиних (ще причиня). — Вие ги [хайдутите] криете и храните. Живи ще ви одера. Селото ще запаля. Дете в майка ще разплача. На кол ще ги набуча, на огън ще ги опека!... К. Петканов, Х, 147. Конаре по онова време не изпати,.., но конарци се наслушаха на разни

страхотии — дете в майка разплакали хаирсъзите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 120. Дете голомеше. Нар.-поет. Прозвище на дете-юнак в народните песни. — Добро утро, дете големеше! / Идеш ли да те фатам побратим, / побратима по свети йованство. СбБрМ, 268. Дете на природата. Книж. Човек, който живее сред природата, който е далеч от цивилизацията и не е засегнат от нейните отрицателни влияния; чист, непокварен и наивен човек. Кой е попадал в магията и хитрите клопки на самодивите? Това бяха пастирите, деца на природата. Й. Радичков, СР, 74. Като попско дете на задушница, наяждам се (нахранвам се, ям и под.). Разг. Много, до насита (се наяждам, нахранвам, ям). Гугувичето стоеше в гнездото, ядеше като попско дете на задушница и растеше. А. Каралийчев, ПС III, 81. Нахранил се огладнелият сиромах като попско дете на задушница. А. Каралийчев, ТР, 108. Много баби, хилаво (килаво) дете. Разг. Казва се за нещо, в което се месят мнозина, та не излиза добро. Нямам ни дете, ни коте; нямам дете, нямам коте. Разг. 1. Нямам деца, бездетен съм. — Четири години Кундураджийкина Начовица нямаше ни дете, ни коте, че сетне като взеха да се тръшкат — всяка година и все момчета... Г. Караславов, С, 114-115. — Само двама сме, аз и съпругата ми; нямаме ни дете, ни коте. Г. Райчев, ЗК, 17. 2. Живея сам и не съм обвързан с никакви семейни грижи и задължения. Други нищо не даваха.. Можех ли да им се гневя аз, дето нямах ни дете, ни коте, щом тия люде утре щяха сами да подлагат ръка и да просят за децата си? А. Дончев, ВР, 312. От дете. Разг. От времето, когато съм бил малък, от много ранна възраст. Тя се отдаде на къщата си и стана робиня на Еньо, когото обожаваше още от дете. Елин Пелин, Съч. III, 137. Сираче от дете, Рада от много години живееше под един покрив с хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. — А с Йосифа ние се знаем от деца, приятели сме. Й. Йовков, ЧКГ, 20. От стара майка (стар баща) дете. Разг. Много хитър, опитен човек. Ставам (не ставай) дете. Разг. Държа се, постъпвам (не се дръж, не постъпвай) глупаво, неразумно. — Василе, ти дете ставаш. Чакай да намерим парите, че тогаз. Й. Йовков, ЖС, 95. — Райко, ‑.. — не ставай дете. Гост ти е дошъл, пък ти мълчиш като пукъл. Ст. Загорчинов, ДП, 480. — Казак, не ставай дете... Не е хубаво така!... — Никого не познавам! На-зад! — изрева Казакът. Г. Караславов, СИ, 161.

— Друга (диал.) форма: дя̀те, мн. дя̀ца.

ДЀТЕ

ДЀТЕ частица. Диал. Обикн. в съчет. с частица да2. За подкана към действие; хайде, хайдете. — Кажи си, харесват ли ти се тия момичета?.. — Кажи, кажи,.. Сега тамам сме се тъй събрале, дете барем да я сторим някаква, де. Т. Влайков, РП I, 104. Дете да вървим.

Списък на думите по буква