ДЕТЕКТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЕКТЍВ¹ м. 1. Служител на полицията или частно лице, които се занимават с разследване на престъпления и издирване на престъпниците. — Какво не опитах: полиция, вестници, радио, детективи — напразно! Сякаш потъна [синът] в земята. П. Бобев, К, 99. Той следеше неприятелските параходи с педантичната точност на учен и с будното внимание на детектив. Й. Йовков, Разк. II, 17. — Живеете на третия етаж на улица Раковски 69,.. Още подробности? — Вие да не сте детектив? — пошегува се момичето. М. Грубешлиева, ПП, 136. — Мисис Никърбокър съобщи вече на частните си детективи да я чакат на пристанището в Ню Йорк. Ал. Бабек, МЕ, 60.

2. Остар. У нас — таен полицейски агент. Трябваше да се поведе.. борба с левите елементи, да се заинтересуват правителството, полицията,.., да се пуснат детективи между работниците в складовете. Д. Димов, Т, 62. Още съществува.. изпълнителният комитет на организацията, но всичките нишки на революционната му дейност са в ръцете на ловкия полицейски офицер.. и детективите му. В. Геновска, СГ, 198.

— От англ. detective. — Друга (простонар.) форма: дедектѝв.

ДЕТЕКТЍВ² м. Разг. Приспособление, устройство, което се поставя в ключалка, за да се направи невъзможно отключването от външно лице. Купих нов детектив за външната врата.