ДЕТЕКТИВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЕКТЍВСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до детектив¹, който е свързан с детектив. Предприятието за частни детективски проучвания.. — както и приляга на подобно тайнствено учреждение — е дълбоко скрито в дъното на някакъв лабиринт от стари сгради. Б. Райнов, НН, 422. Детективско бюро.

◊ Детективски роман (литература, филм). Книж. Вид криминален роман (литература, филм), чийто главен герой е детектив¹, а сюжетът е посветен на разкриване на някакво загадъчно престъпление. Вземаше [Ирина] сънотворни хапчета, спеше до късно през деня, а след това четеше детективски романи, които обсебваха съзнанието и притъпяваха мисълта. Д. Димов, Т, 654. Дядото се взира глупаво във вечерния вестник, ала мисълта му лети другаде и разсеяният му поглед минава набързо през събитията в Абисиния,.., през подлистни‑

ка с детективския роман. Св. Минков, РТК, 13-14.