ДЕТЕКТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЀКТОР м. 1. Техн. Уред за автоматично откриване и регистриране на наличието или появата на определени физични явления (топлина, светлина, електрически сигнали, радиация и др.) в околната среда. Освен това трябва върху всеки работник в тази индустрия да се осъществява непрестанен контрол. За това могат да помогнат детекторите, подобни на тези по аерогарите за откриване на оръжие в пътниците. НМ, 1975, бр. 55, 4.

2. Електр. Токоизправител с малка мощност.

3. Рад. При радиоприемането и в телевизионната техника — устройство за отделяне на нискочестотните колебания, които се преобразуват в звук или образ, от модулираните високочестотни колебания; демодулатор. // Разг. Детекторен радиоприемник. Радиото бе навлязло у нас малко по-рано, сред ограничен брой хора, които слушаха програми със слушалки на уши като телефонисти. Такова бе първото слушане, с детектори. П. Мирчев, СЗ, 150.

4. Техн. Предпазен механизъм в тъкачен стан, който не позволява да се сменят шпулите в совалката при неправилно движение.

5. Техн. Приспособление към каса за сигнализиране на всеки непозволен опит за отварянето ѝ.

6. Устройство, което служи за откриване на фалшиви банкноти, бандероли и др. Детектори за фалшиви бандероли на алкохол поставиха в магазините от веригата "Метро". 24 часа, 2000, бр. 293, 6. Фирмата предлага каси, трезори, детектори за банкноти. ДТ, 1997, бр. 252, 24.

◊ Детектор на лъжата. Спец. Устройство което следи и регистрира различни физиологични реакции на човека (кръвно налягане, пулс, мозъчни процеси и др.) и на основата на получените данни открива дали изречените от него твърдения са истина. Разпитват заподозрения с детектор на лъжата. 24 часа, 2000, бр. 286, 1. Изобретен е портативен детектор на лъжата, който усеща недоловими за човешкия слух трептения в звуковите вълни на гласа, от които може да се разбере кога човек лъже.

— Лат. detector 'откривател'.