ДЕТЕЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЕЛЍНА ж. 1. Фуражно тревисто растение от семейство бобови, с тройни листа и червени, розови, жълти или бели цветове, събрани във вид на малка главичка. Trifolium. Разширяват се площите на изкуствените ливади — на люцерната, детелината и др. Геогр. Х кл, 120. Усещаше се дъхът на изгнилата ланска шума и мирисът на млада детелина и разцъфнал кукуряк. А. Гуляшки, Л, 150. Между дъбовите корони се полюляваха изкласилите горски треви, сред които надничаха бели детелини,.. и розово подъбиче. П. Бобев, ГЕ, 27. Алпийска детелина. Бяла детелина. Червена детелина. Шведска детелина.

2. Декоративен мотив, подобен на листата на това растение.

3. Строит. Сложно кръстовище при пресичащи се на различни равнища пътища, което осигурява свободно преминаване от единия път в другия и леви и десни завои във всички посоки на движението. След детелината завиваме с колата наляво.

◊ Водна детелина. Бот. Многогодишно блатно тревисто растение с пълзящо коренище, месести триделни листа и белезникави или бледорозови цветове. Menyanthes trifoliata. Горчива детелина. Диал. Водна детелина. Кисела детелина. Диал. Зайчи киселец, киселче. Конска детелина. Диал. Люцерна. Медицинска детелина. Диал. Жълта комунига. Четирилистна детелина. Разг. Детелинов лист, разделен на четири вместо на

три части, както е нормално, който според народното поверие носи щастие. В живота дните на щастие понякога са редки като четирилистна детелина. А. Христофоров, О, 9.