ДЕТЕЛИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЕЛЍНКА ж. Умал. от детелина (в 1 и 2 знач.). Кръстих я [сърната] Го̀ра. — Го̀ра! Го̀ра! Ето, това е суха детелинка, Го̀ра! Д. Калфов, Избр. разк., 37. Грижливите ръце са извезали чудни форми и фигури пред палатките.. Наляво е извезана детелинка, а отдясно — петолъчка. Г. Караславов, ПМ, 48. Героите на пиесата ‑.. — толкова често си спомнят, говорят, въздишат и плачат за зелената полянка,.., за четирилистната детелинка — разковничето на щастието,.., че темата за щастието започва да звучи просто натрапчиво. Т, 1954, кн. 6, 53.