ДЕТИНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТИНЀЯ СЕ, ‑ѐеш се, мин. св. детиня̀х се, прич. мин. св. деят. детиня̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. детинѐли се, несв., непрех. Рядко. Детиня се, вдетинявам се. — Защо пък да ти давам мюжде?.. — Защото ще ти кажа нещо хубаво. — Де казвай го, та се не детиней така! Т. Влайков, Съч. II, 108.