ДЕТИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЍНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на дете; детски. Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Ив. Вазов, Съч. Х, 104. Шестнадесетгодишната Иглика,.., предеше на хурката, унесена в своите детински мечти. Елин Пелин, Съч. II, 43. — Добра си е тя Славенка, само че... ума ѝ е малко детински... Й. Йовков, ЖС, 217. Когато се смееха, лицата им изглеждаха с няколко години по-млади и светлите им очи сияеха с детинска чистота. П. Вежинов, ВР, 95. — Е, защо ще ми е сърдит?.. — То, детински работи са,.. Не си щяла да говориш с него и си го засрамила пред момите... Елин Пелин, Съч. III, 120-121. Тя [Николина] плачеше със своя детински плач: разтворила уста, пуснала глас и с лице, обляно от потоци сълзи. Г. Райчев, ЗК, 84.

2. Остар. Детски (в 1, 3 и 5 знач.). Който не е бивал дете, той само не знае как тупкат детинските сърца и как играят малките черни очета! Л. Каравелов, Съч. V, 203. Главицата падна, трупът се затресе / и кръвта детинска с майчина се смеси. Ив. Вазов, Съч. I, 181. Плачове,.., детински писъци пълнят въздуха... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 166. Като нареди едно-друго из къщи, като нагоди децата да хапнат, тя токо зе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. Ако хаджи Генчо види, че нечии деца играят на орехи, то и тая невинна детинска игра му не дава да мирува. Л. Каравелов, Съч. II, 15-16. Детински златни дни, къде хвръкнахте вий? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 5.

ДЕТЍНСКИ. Нареч. от прил. детински (в 1 знач.); детски, по детски. Като видя Еньовата снаха, тя се възпря и смути, после широко и детински се засмя. Елин Пелин, Съч. III, 119. В изгледа му като че имаше нещо праведно, детински сините му очи гледаха кротко и ясно. П. Вежинов, НС, 95.