ДЕТЍНЩИНА

ДЕТЍНЩИНА ж. 1. Обикн. ед. Качество или поведение, присъщи на дете, като у дете. — Някога, като ученичка, бях влюбена в учителя си по руски език, но то беше друго, детинщина. М. Грубешлиева, ПИУ, 144. Обаче А. Сецкар, която.. познавала добре изкуството на Пикасо, я разочаровала, като ѝ казала, че това е картина от петнадесетгодишния син на домакинята, който от детинщина подписал Пикасо. Г. Белев, КВА, 251. Макар че беше груба понякога с него,.., Станимир рядко ѝ се сърдеше и не за дълго. Беше достатъчно разумен да разбере, че значителната разлика в годините ще носи и различия във възгледите, и сблъскванията. И Станимир ги посрещаше мъдро, със спокойната вяра, че и нейната детинщина ще си отиде с течение на времето. Т. Монов, СН, 137.

2. Обикн. мн. По детски наивни, глупави или необмислени, несериозни постъпки, прояви, мисли или думи. Ето защо аз гледам доста оптимистически на тия уродливи явления у нас. Те са подражателни явления, детинщини на.., неуравновесени мозъци. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 32. "Да ни пуснат, цяла планина ще преместим!... " — Гледай го ти нашия Герган, все не го оставят детинщините. К. Калчев, ЖП, 270. "Съжалявам, че повече сведения за нейното прилежание и успехи,.., не мога да ти дам, тъй като отдавна съм престанал да се занимавам с хорските детинщини." Ст. Грудев, АБ, 25. Тогава Катя се готвеше за държавен изпит в София, а нему толкова се искаше тя да е при него и толкова непостижима му се виждаше тази мечта, че дори се ядоса на себе си: що за детинщини му се присънват!... А. Гуляшки, СВ, 146. Той пак ще каже някоя детинщина, пак ще се засмее или ще поиграе весело с по-голямото си внуче, но за малко и повече гледа като унесен. Д. Талев, ЖС, 445.

Списък на думите по буква