ДЕТОНАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТОНАЦИЯ ж. 1. Силен, мощен взрив. От време на време въздухът потреперваше от глухите детонации на бомбите. Д. Димов, Т, 582. Внезапно две светливи избухвания прорязаха тъмнината над квартала и веднага след това се чуха бомбени детонации. Д. Ангелов, ЖС, 500. // Ударна вълна, предизвикана обикн. от такъв взрив. Една бомба засегна кооперацията, в която живееха Костакеви. Детонацията издуха прозорците. Х. Русев, ПЗ, 216. Де-що имаше роднини, се извървяха да видят как свира на такъв голям бас, аз свирех през целия ден, а вечерта, като почнех да свиря отново, газената лампа изгасваше от детонацията. Й. Радичков, ББ, 156.

2. Спец. Процес на химическо превръщане на взривно вещество, който се разпространява по веществото със свръхзвукова скорост и е съпроводен с освобождаване на енергия и голямо налягане.

3. Техн. При двигатели с вътрешно горене — мигновено взривно изгаряне на горивната смес, съпроводено с висока скорост на разпространение на пламъка и образуване на ударна вълна, което нарушава нормалната работа на двигателя.

— От фр. détonnation.