ДЕТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на дете, който принадлежи на дете. Копчетата му и златните ширити на ръкавите му привличаха детското любопитство. Елин Пелин, Съч. III, 42. Откъм улицата час по час избухваше детска врява. Д. Талев, СК, 23. Заради "Веселушка" Елин Пелин по-добре проучва детската психика и почва да нагажда все по-хубави малки творби, задоволяващи духовните интереси на децата. М. Герасков, Сб??СЕП, 161. Жадуваш само да твориш... / Главичка детска да погалиш... В. Андреев, ППес., 35. Но в този ден, когато влизах, / на устни с първите слова, / в миг детски поглед ме прониза, / на прага той ме прикова. М. Петканова, С, 46.
2. Който е свойствен на дете, характерен за дете; детински. В ясните детски очи на Рада живо се отражаваха вълненията на душата ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66. Неговото детско смущение се яви пак на лицето му. Й. Йовков, Разк. II, 58. Аз, .., засричах, .., щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк. Елин Пелин, Съч. II, 122. По детския образ на жената със светли, празни очи е изписана умора. К. Константинов, СЧЗ, 22. Щом видя животното, което тъй много я [невестата] уплаши .., по лицето ѝ се изписа.. страх и едновременно детско любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 125.
3. Който е предназначен за деца. В парахода имаше грижа и за бебетата. За тях имаше подвижни кошчета на колела, а в ресторанта — специални високи детски столчета. Г. Белев, КВА, 330 От детското креватче се надига сънена русокоса рошава глава. това е, .., нашата Маргаритка. П.
Незнакомов, МА, 16. Едва напоследък, когато се откри място в седмичния детски дом при фабриката, Колю се спаси от баваческата неволя. К. Калчев, СТ, 86. Детско облекло. Детски обувки. Детски играчки. Детска количка. Детски ясли. Детска площадка. Детски кът. Детска стая. Детски храни. Детска кухня. Детска литература. Детски приказки. Детски песни. Детско списание. Детски филм.
4. Който е свързан с деца, който се отнася до деца. Детски болести. Детска смъртност. Детска престъпност. Детски влог. // Който е изработен, създаден от деца. Детски рисунки. Детско творчество. // Който се състои от деца, в който участват деца. Детски хор. Детски отряд. Детска група. Детски състезания. Детско първенство. Детски игри. Детски симфоничен оркестър. // Който твори, работи за децата, в услуга на децата. Детски писател. Детска учителка. Детска лекарка.
5. Който е свързан с детството, който се отнася до детството. В нейната представа селото живееше като нещо неизмеримо хубаво — облечени празнично човеци, хора̀, веселие, .. Само това беше останало от детските ѝ спомени. Г. Райчев, ЗК, 219. Байлово се казва моето малко и хубава село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите детски години. Елин Пелин, ПБ, 5. Как бяха скръбни мойте детски дни! Д. Дебелянов, Ст, 1946, 81.
6. Разг. Сато същ. детска <та> ж. Детска стая. В къщата една от стаите направихме детска. детската. Детска градина. — Темчо мъкне толкова микроби от магазина! — оплакваше се майката. — Просто не ми се ще да го пускам вече в детската. П. Незнакомов, БЧ, 34.
◊ Детска градина. Учебно заведение ца зеца от предучилищна възраст (от 3 до 6 години). В нашата детска градина има три възрастови групи. △ В началното училище се помещава и детската градина. Има полудневни и целодневни детски градини. Детски ясли. Заведение за отглеждане на малки деца (от 2 месеца до 3 години). Детските ясли биват дневни и седмични.
ДЀТСКИ. Нареч. от прил. детски. Обикн. в съчет.: По детски. По същия начин като дете, както у дете. Стойчо забрави, че е затворен, и се усмихва по детски. Сините му очи грейнаха. Ст. Даскалов, БМ, 61. Дебелите му вежди бяха едва-едва присвити и погледът му би изглеждал строг, да не беше лицето му така широко, някак по детски розово. Д. Талев, ПК, 394. Ти смейш се ясно, детски / и рокля си кокетски / поправяш всеки час. Ив. Вазов, Съч. III, 29.