ДЕФИЛЍРАМ

ДЕФИЛЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. За множество от хора, подредени в редици, колони — минавам в тържествен марш. София не бе запомнила такова тържествено .. посрещане. Сякаш целият град се бе стекъл по улиците, из които дефилираха войските. П. Вежинов, ЗЧР, 247. Съюзни войски от Дунавската армия дефилираха пред генерал Кош. Й. Йовков, Разк. III, 193. След пионерите.. дефилираха спортните организации. РД, 1950, бр. 236, 4. Обр. Имена, имена!... Те дефилираха през паметта на Костов като тъжни безмълвни сенки. Д. Димов, Т, 546. Вълшебно място, откъдето се открива най-вълшебна гледка: дерета, малки и големи, малки и големи чуки, склонове, разголени и залесени, които дефилират пред очите ти. Н. Хайтов, ШГ, 254.

2. Преминавам през сцена, по подиум пред публика, за да представя тоалети на модно ревю, дефиле или за да бъде оценен външният ми вид и др. при участие в конкурс по красота. Манекени с най-новата колекция на Жан Пол Готие ще дефилират в хотел "Шератон". ДТ, 2001, бр. 257, 4. Тя ще дефилира пред журито на конкурса "Мис Европа" и в типична национална носия. Д, 2000, бр. 209, 19.

— От фр. défiler.

Списък на думите по буква