ДЕФОРМЍРАН

ДЕФОРМЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от деформирам като прил. Безформен, обезформен; обезобразен. Обут е .. с ниски обуща. Със стара деформирана и продупчена мека шапка. Й. Йовков, Б, 161. Видяхме останките от старите залесявания — слепи дупки, тук-таме с по някоя борова или смърчова фиданка, уродливи подобия на млади дървета, деформирани, закелавели, с редки и позасъхнали вече иглици. Н. Хайтов, ПП, 30. Тези "образи" са толкова хаотични, уродливи, деформирани, ако искате и антиестетични, че изобщо не може да става дума за каквато и да е поезия. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 2.

Списък на думите по буква