ДЕФТЍНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Дефтинен. Механикът си беше в дюкянчето — един мустакат мъж, облечен винаги в голф-панталони кафяво дефтинено яке. Б. Болгар, Б, 224.