ДЕЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЧЍЦА мн. Умал. гальов. от деца. Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица — момче и момиче. А. Каралийчев, БС, 3. Турих настрана някоя пара̀, ожених се, подари ми бог дечица, станах къщовен човек. З. Стоянов, ЗБВ I, 452. Запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост, / как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица! Хр. Ботев, Съч., 1929, 9.