ДЕЧОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀЧО̀Р мн. няма, м. Събир. Диал. Деца; дечурлига. Да бяха по-големи децата, да подемат те работата, ще седна в грънчарницата и няма да мърдам никъде. Ама дечор ситен, не може още да подеме каруцата. Й. Радичков, ББ, 26. — То смет, речи, ма гледам тук коланче, / там панделче... там нещо, май цветче, / та щом дечор тъдява са играли, / то все дъхти на чисто, на тревка. Сл. Красински, БН, 70.
— Друга форма: дечур.