ДЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Диал. Къдешен, гдешен. — Аз съм тракиец, .. — Ха, .., аз пък съм от средата на Македония! .. — Но вие хубаво знаете, .., че работата не е в това, кой дешен е, а в началата, които ни делят. П. К. Яворов, ХК, 78. Кръстьо гледаше с недоумение. Пристъпи, пое поводите на конете, завърза ги за салкъма, а все си мислеше: "Дешен ли е този човек? Генерал!" Ст. Мокрев, ЗИ, 32.