ДЕЯ̀ТЕЛЕН

ДЕЯ̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Грам. За глаголна форма — който показва, че действието се извършва от глаголното лице. Противоп. страдателен. Деятелна форма. Деятелно причастие. Деятелна конструкция. Деятелен залог.

2. Остар. Книж. Деен, действен, енергичен, активен. Новата служба,.., намери в него разбран и деятелен изпълнител. Ив. Вазов, Съч. XI, 96. От средата на балканското население излизат най-деятелните възродители на българската народност. Б. Пенев, НБВ, 8. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив — главно възприемчив. Ал. Константинов, БГ, 80. Много е деятелна Нели. Къде ли не обикаля, кому ли не помага. В. Бончева, АП, 76. Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Л. Каравелов, Съч. II, 25.

Списък на думите по буква