ДЕЯТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЯ̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. (рядко) ‑и, ж. Остар. Книж. 1. Дейност, работа. На празника на свети Кирил и Методий той държал пред народа слово за тяхната просветителна деятелност. Ив. Вазов, Съч. X, 170. Колкото и да беше било скромно участието ми в деятелността на местния комитет в града ни, чувствувах да тежи тоя грях и върху мене. К. Величков, ПССъч. I, 14. Минаха покрай няколко стаи с отворени врати, в които кипеше трескава деятелност. Д. Димов, ОД, 302. Наедно с деятелността на въображението в душата на человека са пробужда и познавателната способност. Т. Шишков, ТС, 77. То [производството] трябва да стане източник на нови големи стопански деятелности, които ще обезпечат значителен приход и на производител, и на държава. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 236-237. Естествените деятелности на всичките разновидни органи у человека и у другите животни, заедно зети, или .. сумата на тия деятелности носи обикновено едно общо име "живот". В. Берон, ЕИ, 14-15.

2. Само ед. Рядко. Активност, енергичност, действеност. Като си напомним азиатската нега и европейската деятелност, а еще повече тщеславието гръцко, ний ще имаме една твърде слаба идея за сичко онова, което един само поглед обема в средата на Цареградския залив. Т. Шишков, ТС, 138. Капетанинът беше человек предусмотрителен, имаше ум изобретателен и деятелност необикновена. Н. Михайловски, ПА (превод), 50. Говори са, че някои от пълномощниците работят с голяма деятелност за свалянието на Метхада от везирството. НБ, 1877, бр. 60, 236. Вода са намира в голямо количество именно в оние органи, които са отличават с голяма деятелност. Знан., 1875, бр. 16, 248.