ДЖАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЖА̀З, джа̀зът, джа̀за, мн. джа̀зове, м. 1. Само ед. Вид забавна и танцова музика, възникнала в началото на XX в. в САЩ на основата на негърския музикален фолклор, която се отличава със силно синкопиран ритъм, импровизация и експресивност. Мистиката е тъмната страна в живота на Испания. Но днес, в епохата на джаза, би било твърде пресилено да се говори за мистиката в живота. Б. Шивачев, Съч. I, 26. Бар, с дансинг навътре .. Потайни светлини, които гаснеха по тъмните лица на едно множество, заклатено под трясъка на припадъчен джаз. К. Константинов, ПЗ, 161-162.
2. Разг. Малък оркестър, съставен предимно от духови и ударни инструменти, за изпълнение на забавна и танцова музика. Джазът на "Ариана" свиреше "Червени рози" и сладникавата, омръзнала до втръсване мелодия ставаше все по-натрапчива всред замиращите случайни шумове. Д. Димов, Т, 195. Училищният салон беше ярко осветен, украсен и изпълнен вече с младежи. Селският джаз свиреше на сцената. Ил. Волен, МДС, 172.
— Англ. jazz.